Музиката изпълваше апартамента и съзнанието й...сякаш духом се беше пренесла на място, на което можеше да остане сама с мислите си...съвсем сама, без да има кой да я притеснява и да я прекъсва. В този момент тя търсеше себе си или поне се опитваше, тъй като напоследък се чувстваше някак изгубена, беше направила доста неща които не бяха типични за нея и това я плашеше. Може би не самата промяна, а човека в който се превръщаше, имаше множество въпроси които се блъскаха в главата й като пеперуди в кутия, а тя все не можеше да им даде отговор и да ги освободи.
Беше решила да започне нов живот и да бъде самата себе си без да си слага маска, без да прикрива чувствата си, а ето че миналото й я преследваше навсякъде и не й позволяваше да започне на чисто.
Беше премислила всичко до най-малката подробност...нов град,нова работа,нови хора, без тайни и преструвки, а ето че въпреки перфектния си план нещата оставаха същите.
Спомените й и онова момче пак я караха да се връща назад и да се пита дали не взе погрешното решение.
Посегна към пепелника с очакване там да намери цигарата си, но от нея беше останал само догарящ фас...една тиха ругатня...запалката щракна и се появи ново кълбо сивкав дим...това бе нейният порок...караха я да се чувства по-спокойна, но напоследък беше увеличила бройката им, може би изгаряха много бързо или просто не искаше да остава дълго без да усеща тръпчивият им вкус в устата си, който и напомняше, че е още себе си.
Продължи да се лута из спомените си, на моменти се усмихваше, но секунди след това усмивката изчезваше и лицето и ставаше безизразно, а пламъчето в очите й изгасваше.
Искаше да крещи да изкара всичките си страхове и тревоги на повърхността, искаше всички да разберат,че я боли, и че тази болка я убива малко по малко, но никога не го правеше, оставаше с безизразно лице и продължаваше напред, като си казваше, че е достатъчно силна и ще се справи.
Музиката спря и това сложи край на пътуването й...чувстваше се уморена. Допуши остатъка от цигарата си и се изправи, беше прекарала часове лутайки се из собственото си съзнание.Огледа се и усети студенината, която струеше от апартамента не го чувстваше свой, но знаеше че няма къде да отиде...за това затвори лаптопа и тръгна към спалнята...нуждаеше се от сън.
Преди да излезе от стаята се огледа още веднъж, но отново не зърна това което искаше. Загаси лампите и излезе от стаята, а след няколко секунди и бледата светлина от догарящата й цигара изчезна...
Искаше ми се да мога да пиша толкова красиво както са написани приказките от детството ми, искаше ми се и моите герои да са тъй красиви колкото са в приказките, но уви не мога, не се получава. Героите ми са грубовати каквито са и приказките ми, изпълнени със страхове, тревоги,множество въпроси,малко щастие,малко любопитство. Може да не са красиви външно като останалите приказни герои, може да не са толкова смели като тях, но са някак истински и това ги прави уникални и може би симпатични.
