Внезапно телефона започна да звъни и бързо го пренесе в реалността.
Краткия телефонен разговор приключи с уговорка за излизане. Беше една от онези вечери в които той и неговите приятели излизаха "на лов". Очертаваше се всичко да бъде както всеки път. Много алкохол, обиколка на поне четири различни бара и красиво, но празно момиче в леглото на следващата сутрин.
Харесваше му да ловува, всяка сутрин плячката беше различна и достатъчно вкусна за да задоволи първичният му глад.
Беше красив млад мъж на около двадесет и шест години. Имаше абаносово черна коса и тъмни очи. Висок и с добре оформено тяло, Марк не оставаше незабелязан. Радваше се на изключително внимание от страна на нежния пол, но никога не беше задържал момиче до себе си повече от една вечер.
Изми лицето си след като се беше обръснал и се погледна в огледалото. Тя беше там. Стоеше точно зад него. Усмихната и леко притеснена от голотата си. Стреснат се обърна, но зад него нямаше никого. Разтърка очите си и се опита да я прогони от главата си.
Бяла леко прилепнала по атлетичното му тяло тениска, черни къси панталони, шапка с козирка и кецове.Чувстваше се удобно. Огледа се още веднъж преди да излезе и затвори входната врата с трясък.
Бара беше пълен...с плячка. Млади момичета, някои търсещи забавления, други компания, а трети просто секс.
Започна да се оглежда, търсеше подходящата. Няколко питиета по-късно намери идеалната...
Кло седеше сама на бара и пиеше бира, беше нещо нормално за нея. Обичаше да е сама с мислите си.
Беше висока към 1.60 с дълга черна коса, големи зелени очи и стегнато тяло. Беше едно от онези момичета които назоваваха нещата с истинските им имена. Директна и непредвидима, без да подозира тя беше се превърнала в една от причините за безсънните нощи на Марк.
Викна бармана и поръча да занесе на симпатичната девойка накрая на бара още една бира придружена от надраскана набързо бележка.
Намести се удобно на стола и зачака реакцията й, а тя не закъсня много. Кло разгърна бележката, хвърли й бърз поглед, смачка я и видимо ядосана тръгна към изхода на бара. Малко след нея излезе и Марк.
-Може ли огънче?
Погледна го с насмешка в погледа и му подаде запалка. Мразеше когато го гледаше така, чувстваше се като жертва, а не като хищник. Не можеше да не признае и че точно това го подлудяваше. Беше различна от всички останали, беше различна...беше истинска.
-Бележката ми ли те разстрои толкова, че изхвърча така бързо или никотиновия ти глад достигна върхова точка?
Отново онзи поглед, този път беше придружен и с усмивка...ехидна.-Мислиш ли, че такава глупост би ме трогнала? Излязох за да съм далеч от теб и егото ти.
Издиша дима си в лицето му и пак се усмихна.
-Аз не съм като останалите кукли Марк, мислех си че си го разбрал.Все пак ти беше човека, който ми го каза.
Не знаеше какво да й каже. Всички репетирани реплики, които биха пожънали успех сред останалите девойки при нея бяха безполезни. Замълча и дръпна от цигарата.
Миг по-късно тя вече седеше пред него. Повдигна се на пръсти и прошепна в ухото му:
-Относно бельото ми...задръж го, напоследък ми харесва повече да съм без.
Отдръпна се плавно и леко от него и си тръгна. Беше го оставила без дъх. Стоеше подпрян на стената на сградата и не можеше да вземе решение, това момиче обръщаше целият му свят...
