Беше едва седем и половина, когато часовника започна да вибрира и звъни. Разрошената глава първа успя да намери изхода от завивките, последваха я ръцете протягащи се към невидима цел. Звучна прозявка, последвана от мърморене и няколко тихи псувни дадоха старт на сутринта.
Кло седна в леглото си и започна да търка сънените си очи. Беше понеделник и освен ранният час, мисълта че й предстои цял осемчасов работен ден я подтикваше отново да се зарови в пухените завивки. По някакъв мистериозен начин си наложи да стане и да се запъти към банята.
След намусената физиономия в огледалото не й остана нищо друго освен да се запъти към гардероба и да извади от там дрехите си. Както обикновено успя да закъснее за работа и това я лиши от вълшебният ефект, който притежаваше пресата за коса.
Излезе като фурия от апартамента и се стрелна по стълбите с надеждата, че ще успее да си хване такси и да си спести мърморенето на шефа. Къдриците й подскачаха насам натам с всяко следващо стъпало. За щастие таксито беше спряло точно пред входа на жилищната сграда и я чакаше.
-Добро утро, красавице!
-Добро утро, Марти! Радвам се,че отново си тук за да ме спасиш.
Марти беше стар приятел на Кло още от гимназията. Съдбата не беше много благосклонна към него и не го беше дарила с много интелект, но за сметка на това, добротата му нямаше граници.
-Ам, кафето ти е тук, както го обичаш...силно с много захар, въпреки,че ако питаш мен с толкова захар ефекта му няма да е същият.
Засмяха се и тръгнаха по уличките.
Разстоянието не беше голямо, но ако човек реши да ползва общественият транспорт, това би му коствало поне четиресет минути. Голямата офис сграда се изправи пред погледите им, беше фантастична като архитектура. Красиво змийско гнездо както обичаше да казва Кло. След като таксито спря, тя се обърна плати и целуна своят приятел по бузата.
-Благодаря още веднъж! Ти си прекрасен!
И така работният ден започна. Хаос, хора, проблеми. Всичко това беше ежедневие, за това и никой не се впечатляваше. Сред цялата тази олелия стоеше той...
Мразеше работното си място само заради този наперен глупак. Не й стигаше, че трябваше да работи с него, ами и където и да отидеше се появяваше...в неподходящият момент разбира се.
Една нощ и толкова много проблеми. Не беше свикнала проблемите й да си имат име, ядосваше се всеки път като се сетеше, колко много настояваше да знае името му.
-Името ми е Марк, красавице.- така беше казал и с това започна всичко...
