Душата й изгаряше при всеки негов допир...нежен,едва уловим,невидим за останалите, но така страстен. А погледът му...имаше неустоим поглед, големите му кафяви очи можеха да пренесат всеки вгледал се, в едно друго измерение на което да остане пленник. Косата му беше абаносово черна и така мека,а ръцете му...те бяха нейната страст, големи, силни ръце, но толкова нежни. Държанието му беше арогантно, така показваше,че той е по-силният характер, доминанта, и така бе докато не се сблъска с нея.
Първоначално започна да се усмихва по-често, след това да я търси с поглед уж прикрито...да иска присъствието й повече...и доминанта изведнъж се превърна в мило момче, което правеше мънички, едва видими жестове с които да я накара да се усмихне.
Привързваха се един към друг всяка минута. Появиха се спиращите дъха моменти на допир, неловкото мълчание,когато не знаеха как да обяснят на останалите защо се смеят, дългите моменти, в които просто стояха загледани един в друг...
Въпреки,че нито един от двамата не се осмели да признае на света какво чувства, те двамата бяха доволни,там някъде в тяхната вселена бяха заедно и бяха повече от щастливи...
