Once upon a time...

Цял живот мечтая да напиша приказка.
Такава приказка, която да кара читателя си да въздиша, запленен от красотата й, да се натъжава от паденията на героите в нея и да се радва заедно с тях на възходите им.
Мечтая за приказка, в която да има толкова много магия, че всичко да се превръща в реалност след като я прочетеш.
Уви така и не мога да напиша такава приказка. Музата ми отдавна е избягала далеч и май отвела е и магията от мен. А така силно искам да върна и двете обратно.
Поредния ден минава и се изплъзва с последните лъчи на слънцето, а аз стоя над белия лист и се опитвам да напиша своята приказка.
Лягам уморена с надеждата, че на следващия ден всичко ще бъде различно и ще мога поне началото да напиша.
И ето случи се не на следващия ден, малко по-късно.
ТОЙ се появи, а от двете му страни редом вървяха моята муза и моята магия.
Връхлетяха ме още щом ми подаде ръка да се запознаем и от тогава пиша непрестанно.
Пиша за него, за нас, а страниците не спират да се множат.
Всичко което напиша мигом се превръща в жива картина от спомени, понякога носещи усмивка, друг път носещи сълзи, но нали това е живота.
Това е приказката, която исках да напиша, това е историята, с която ще приспивам внуците си и ще съветвам децата си. Пълна с възходи и падения. Магическа и безкрайна...

Just inlove

Гледаше ме със светлите си влюбени очи и не смееше да ме докосне. Просто не искаше, а знаех, че ме желае.
Седяхме така загледани един в друг, потопили се в безкрайните вселени на очите си. Нищо нямаше значение, нито хората, нито звуците...нищо.
И двамата знаехме, че това което правим е грешка, от която последиците няма да са приятни, но нима трябваше да се замисляме и за това?
Както се досещаш и сам читателю, страстта ни беше по-силна от разума и не намерихме сили с които да й се опълчим...
С това запалихме пожара, беше искрата с която всичко пламна. Нямаше сила, която да ни се опълчи, бяхме по-силни от всичко, бяхме едно цяло.
Знаехме, че може да се справим с всичко, с всяка пречка.
Дните минаваха като мигове и всичко ставаше все по-силно, все по-споделено. Казваше ми, че чувствата са толкова силни, че не може да ги задържим в себе си. Искаше ни се да крещим колко сме щастливи.
Всеки би казал, че сме две луди хлапета, готови да рискуват всичко за да се отдадат на нещо, което и те самите не знаят какво е.
Но ние знаехме.Радвахме се, че съдбата ни е срещнала и че е дала и на нас шанса да изпитаме това райско чувство, а именно чувството да намериш половинката си и да я задържиш до себе си безкрайно дълго...
Усещахме и трептяхме с еднаква сила и еднакви вибрации...така е сега, така ще бъде винаги!