С вкус на мента

Шапкарката стоеше в любимото си кресло, пред любимия си прозорец с чаша, пълна с любимият й плодов чай и размишляваше.От чаената чашата се носеха приятни пари с мирис на горски плодове, които по принцип успяваха да я успокоят, но явно днес не действаха.
От момента в който Той си тръгна в главата на Шапкарката започнаха да се превъртат всички моменти, които бяха прекарали заедно.
Сякаш бе пленница на един от своите луди сънища от които човек трудно би могъл да се измъкне. Не можеше да спре да мисли за него, за очите му, за устните му и за думите му.
Бяха говорили цяла вечер сгушени един в друг, радващи се на песента на щурците и отдадени на ласките си. Всичко беше повече от прекрасно. 
Сутринта дойде изпълнена със свежият мирис на полски цветя и нежните лъчи на слънцето. Шапкарката се събуди и първото което видя бе той. Ах колко прекрасен беше, когато спеше. Остана загледана в него няколко секунди и отмести един кичур от косата му. Стана от леглото и усети,че се усмихва широко и истински, беше щастлива.
След като оправи тоалета си, тръгна към спалнята, но не откри никой там. Започна да обикаля безбройните стаи на къщата и най-накрая го намери в кухнята, приготвящ палачинки и ментов чай. Промъкна се тихо зад него и го целуна нежно по бузата. В отговор получи две брашнени петна по бузите и целувка с вкус на мента. След като закусиха на верандата и се порадваха на слънцето, решиха да се разходят за последно из чудните поляни. Разходката беше дълга и когато се върнаха в къщата не им оставаше нищо друго освен да се оставят в ръцете на съня и неговото въображение.
Шапкарката знаеше, че това е последния път в който, когато се събуди ще го намери до себе си, за това реши да се отдаде на момента.

Сгуши се в прегръдките му и заспа усмихната.

Page 8695

Страната на чудесата, четвъртоделник /денят за чай и размисли/

страница №8695 от дневника на Шапкарката

Мило дневниче,

Най-накрая го открих.

Повече от идеален е и му личи,че ме харесва заради това което съм. Интересен е и много забавен. Изучава всяко мое действие много внимателно и сякаш го запазва някъде в съзнанието си. Опитвам се да бъда себе си, когато съм с него и да не слагам маски за да го впечатля. За сега успявам, но понякога се притеснявам, че ако бъда прекалено открита, ще го отблъсна. Времето което прекарваме заедно е като един миг, но какъв прекрасен миг. Според Алиса съм влюбена, но аз още не мога да го осъзная, може би защото ме е страх от поредното разочарование или просто съм забравила какво е да си наистина влюбен.

Хмм чувствам се особено, когато съм далеч от него сякаш част от мен липсва, а когато сме заедно се допълваме взаимно.

Харесва ми да усещам аромата му върху себе си, така заспивам усмихната. Докосва ме по много особен и нежен начин, сякаш ме пази да не се счупя. Личи му, че не иска да ме загуби, както и аз него.

Скоро обаче трябва да напусне Страната, изглежда има работа с Чешир. Помоли ме да го изчакам, щял да се върне за мен и аз мисля да го почакам какво пък, нали и Алиса ще е с мен. Само се надявам да не чакам дълго, знаеш че не съм много търпелива. Каза също че ще ми вземе подарък, може би някоя нова шапка, ах как се вълнувам.

Преди да замине решихме да му направим изпращателно чаено парти, ще бъдем всички, а след партито ще се разходим в чудните поляни само двамата, разказвала съм ти колко е красиво там при пълна луна. Ще нося роклята от пясъчна коприна, която Алиса ми подари за рождения ден мисля, че е подходяща за случая.

Също така мисля да му подаря някоя от шапките си, ей така просто да има нещо мое и да не ме забравя, но се чудя коя е подходяща, може би зелената с черната пеперуда, така като я погледне ще си спомня за онзи първоделник в който ловихме бонбонени таралежи при водопада от шоколад.Беше толкова хубаво, така и не хванахме таралеж, но се забавлявахме много.

Чешир е тук за следобедния чай, и ще трябва да затварям дебелите ти корици. Скоро отново ще се срещнем...

                                                                                                Твоята вярна Шапкарка =]

Chapter #1

Мая продължаваше да стои замислена в мекото кресло. Пепелникът до нея беше пълен, но въпреки това тя се протегна и зарови поредния димящ фас в купчината.Не можеше да разбере какво се случва с нея. Тялото й все още усещаше допира му, кожата й ухаеше на него, по устните й още стояха като отпечатък целувките му. Искаше го. Но умът й казваше, че не е за нея. Постоя още малко и се изправи, протегна се и отиде до прозореца. Пред погледа й се ширна целият град.Малките му светлинки блещукаха в различни цветове, Мая се загледа в тях и се опита да успокои бунтуващият си ум...безрезултатно. Реши,че единственото което може да я успокои е никотина и се запъти към холната маса с надеждата там да намери своята утеха. Кутията стоеше в центъра на масата и сякаш я подканваше.Кълбото дим обхвана цялото и лице, а в тъмнината се появи малка червена точка.

Мая отново отиде до прозореца и се загледа в града. Знаеше, че той е някъде там и че иска да го види. Знаеше, че не е най-добрата идея, но имаше чувството,че ако не го направи ще полудее. Загаси цигарата си набързо и започна да тършува из чантата си, знаеше че е записала някъде номера му.

След 5 минути вече звънеше на такси компанията...