Искаше ми се да мога да пиша толкова красиво както са написани приказките от детството ми, искаше ми се и моите герои да са тъй красиви колкото са в приказките, но уви не мога, не се получава. Героите ми са грубовати каквито са и приказките ми, изпълнени със страхове, тревоги,множество въпроси,малко щастие,малко любопитство. Може да не са красиви външно като останалите приказни герои, може да не са толкова смели като тях, но са някак истински и това ги прави уникални и може би симпатични.
Искаше ми се всяка моя приказка да завършва щастливо и да дава поука на тези които я четат, но моите приказки не са такива, рядко завършват щастливо или имат някаква поучителна фраза скрита в съдържанието си, която читателя трябва да открие сам.
Не, те разкриват тайните на реалния живот и на хората, които са заключени в него.
Такива са моите приказки истински,грубовати,без щастлив край и с изплашени герои, и никога няма да изчезнат напълно или да бъдат забравени, защото аз съм реалността и моите приказки никога не свършват...
ти самата си си приказка жабке :) такива вълшебства като теб не се раждат всеки ден :*
ОтговорИзтриванеoleleeeee mnogoo blagodarq za hubavite dumi jabche :*
ОтговорИзтриване