Мая продължаваше да стои замислена в мекото кресло. Пепелникът до нея беше пълен, но въпреки това тя се протегна и зарови поредния димящ фас в купчината.Не можеше да разбере какво се случва с нея. Тялото й все още усещаше допира му, кожата й ухаеше на него, по устните й още стояха като отпечатък целувките му. Искаше го. Но умът й казваше, че не е за нея. Постоя още малко и се изправи, протегна се и отиде до прозореца. Пред погледа й се ширна целият град.Малките му светлинки блещукаха в различни цветове, Мая се загледа в тях и се опита да успокои бунтуващият си ум...безрезултатно. Реши,че единственото което може да я успокои е никотина и се запъти към холната маса с надеждата там да намери своята утеха. Кутията стоеше в центъра на масата и сякаш я подканваше.Кълбото дим обхвана цялото и лице, а в тъмнината се появи малка червена точка.
Мая отново отиде до прозореца и се загледа в града. Знаеше, че той е някъде там и че иска да го види. Знаеше, че не е най-добрата идея, но имаше чувството,че ако не го направи ще полудее. Загаси цигарата си набързо и започна да тършува из чантата си, знаеше че е записала някъде номера му.
След 5 минути вече звънеше на такси компанията...
Няма коментари:
Публикуване на коментар