Реших...

Седеше срещу мен и ме наблюдаваше. Движенията ми бяха резки и необмислени. Бях изпаднала в онези състояния, в които просто се движа без да знам какво правя. Заеквах и усещах как почвам да се паникьосвам. Тогава усетих ръката му върху своята. Студена и нежна. Такъв беше и той. Не бяхме заедно от много, сега като се замисля май никой от нас не знаеше от колко точно сме заедно. Това не пречеше, ако преди беше нещо, което ми правеше впечатление сега не беше така.
Започна да говори...бавно и леко. Подбираше думите си внимателно, така че да не го разбера грешно. Спомням си, че го чувах, но не го разбирах. "Защо?". Това беше единственото, което ми беше останало като реплика в съзнанието. Треперех и постоянно хапех устните си. Усещах как го губя...

Тогава се случи нещо странно...

Нека ти разкажа, няколко неща за себе си преди да продължа. Научих се да обичам, когато бях малка, от тогава винаги съм била влюбчива, може би така си ми е било закодирано генетично.Винаги съм се хвърляла през глава и винаги съм била готова на всичко за човека до себе си, но уви не всички могат да го оценят. Малко след като се научих да обичам се научих, че не винаги чувствата са споделени. Хората идваха и си отиваха от живота ми, а аз не знаех какво да направя за да ги задържа. Каквото и да ставаше аз винаги приемах решението да си тръгнат без да упорствам много. Изгубих много хора, но за зло или за добро техните места се заемаха от други. И така аз никога не пожелах да се боря за това което искам на сто процента...до днес.
Спомням си, че го погледнах и му казах просто "не". Не ме разбра първият път за това повторих отново. Виждах как погледът му се променя и как мислите му започват да се изпаряват, а на тяхно място се появяваше колебание.
Не съжалявам за думите си тогава. Не помня да съм казвала нещо изключително силно и велико. Просто исках да повярва. Исках да даде шанс. Дните ни бяха преброени, но какво от това? Щом имам избор как да ги прекарам предпочитам да са щастливи.
Този ден се взе едно единствено окончателно решение. Ще се боря...каквото и да става. За него, за себе си, за нас, за всеки един ден от тези, които ни предстоят колкото и да са те...