Page 8695

Страната на чудесата, четвъртоделник /денят за чай и размисли/

страница №8695 от дневника на Шапкарката

Мило дневниче,

Най-накрая го открих.

Повече от идеален е и му личи,че ме харесва заради това което съм. Интересен е и много забавен. Изучава всяко мое действие много внимателно и сякаш го запазва някъде в съзнанието си. Опитвам се да бъда себе си, когато съм с него и да не слагам маски за да го впечатля. За сега успявам, но понякога се притеснявам, че ако бъда прекалено открита, ще го отблъсна. Времето което прекарваме заедно е като един миг, но какъв прекрасен миг. Според Алиса съм влюбена, но аз още не мога да го осъзная, може би защото ме е страх от поредното разочарование или просто съм забравила какво е да си наистина влюбен.

Хмм чувствам се особено, когато съм далеч от него сякаш част от мен липсва, а когато сме заедно се допълваме взаимно.

Харесва ми да усещам аромата му върху себе си, така заспивам усмихната. Докосва ме по много особен и нежен начин, сякаш ме пази да не се счупя. Личи му, че не иска да ме загуби, както и аз него.

Скоро обаче трябва да напусне Страната, изглежда има работа с Чешир. Помоли ме да го изчакам, щял да се върне за мен и аз мисля да го почакам какво пък, нали и Алиса ще е с мен. Само се надявам да не чакам дълго, знаеш че не съм много търпелива. Каза също че ще ми вземе подарък, може би някоя нова шапка, ах как се вълнувам.

Преди да замине решихме да му направим изпращателно чаено парти, ще бъдем всички, а след партито ще се разходим в чудните поляни само двамата, разказвала съм ти колко е красиво там при пълна луна. Ще нося роклята от пясъчна коприна, която Алиса ми подари за рождения ден мисля, че е подходяща за случая.

Също така мисля да му подаря някоя от шапките си, ей така просто да има нещо мое и да не ме забравя, но се чудя коя е подходяща, може би зелената с черната пеперуда, така като я погледне ще си спомня за онзи първоделник в който ловихме бонбонени таралежи при водопада от шоколад.Беше толкова хубаво, така и не хванахме таралеж, но се забавлявахме много.

Чешир е тук за следобедния чай, и ще трябва да затварям дебелите ти корици. Скоро отново ще се срещнем...

                                                                                                Твоята вярна Шапкарка =]