Седяхме така загледани един в друг, потопили се в безкрайните вселени на очите си. Нищо нямаше значение, нито хората, нито звуците...нищо.
И двамата знаехме, че това което правим е грешка, от която последиците няма да са приятни, но нима трябваше да се замисляме и за това?
Както се досещаш и сам читателю, страстта ни беше по-силна от разума и не намерихме сили с които да й се опълчим...
С това запалихме пожара, беше искрата с която всичко пламна. Нямаше сила, която да ни се опълчи, бяхме по-силни от всичко, бяхме едно цяло.
Знаехме, че може да се справим с всичко, с всяка пречка.
Дните минаваха като мигове и всичко ставаше все по-силно, все по-споделено. Казваше ми, че чувствата са толкова силни, че не може да ги задържим в себе си. Искаше ни се да крещим колко сме щастливи.
Всеки би казал, че сме две луди хлапета, готови да рискуват всичко за да се отдадат на нещо, което и те самите не знаят какво е.
Но ние знаехме.Радвахме се, че съдбата ни е срещнала и че е дала и на нас шанса да изпитаме това райско чувство, а именно чувството да намериш половинката си и да я задържиш до себе си безкрайно дълго...
Усещахме и трептяхме с еднаква сила и еднакви вибрации...така е сега, така ще бъде винаги!
Няма коментари:
Публикуване на коментар