Цял живот мечтая да напиша приказка.
Такава приказка, която да кара читателя си да въздиша, запленен от красотата й, да се натъжава от паденията на героите в нея и да се радва заедно с тях на възходите им.
Мечтая за приказка, в която да има толкова много магия, че всичко да се превръща в реалност след като я прочетеш.
Уви така и не мога да напиша такава приказка. Музата ми отдавна е избягала далеч и май отвела е и магията от мен. А така силно искам да върна и двете обратно.
Поредния ден минава и се изплъзва с последните лъчи на слънцето, а аз стоя над белия лист и се опитвам да напиша своята приказка.
Лягам уморена с надеждата, че на следващия ден всичко ще бъде различно и ще мога поне началото да напиша.
И ето случи се не на следващия ден, малко по-късно.
ТОЙ се появи, а от двете му страни редом вървяха моята муза и моята магия.
Връхлетяха ме още щом ми подаде ръка да се запознаем и от тогава пиша непрестанно.
Пиша за него, за нас, а страниците не спират да се множат.
Всичко което напиша мигом се превръща в жива картина от спомени, понякога носещи усмивка, друг път носещи сълзи, но нали това е живота.
Това е приказката, която исках да напиша, това е историята, с която ще приспивам внуците си и ще съветвам децата си. Пълна с възходи и падения. Магическа и безкрайна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар