вторник, април 02, 2013

Марк

Не си намираше място. Въртеше се в леглото си вече втори час и не можеше да я прогони от съзнанието си. Очите, устните...всичко. Сякаш беше се превърнала в една от татуировките му. Мастилото й беше попило дълбоко в кожата и бележеше мястото на което щеше да остави белега си.
Изправи се и запали цигара искаше я и нищо не можеше да го спре да я има. Хвана телефона си и почна да рови в указателя. Нищо. Искаше да бъде неоткриваема и се беше постарала максимално.
На другия край на града Кло рисуваше. Беше вързала косата си с няколко молива, а с този в дясната си ръка сътворяваше нови светове.
Не ме разбирай погрешно читателю, Кло не беше лишена от чувствителност и нежност, напротив. Притежаваше тези и още много други качества, които я правеха уникална, просто това момче...
Изтръпваше при мисълта за него. Все още чувстваше ръцете му по тялото си. Местата през които бяха минали седяха като изгорени. Това би трябвало да е страстта, беше си казала тя, онази парещата...
Сутрешното слънце погали и двамата с лъчите си.
Кисел още от сутринта Марк реши, че единственото което може да подобри настроението му поне малко беше океана. Нахлузи тениска и къси панталони и изчезна с трясък от апартамента.
Бира,слънце и мацки по монокини...рай. Усмивката му бързо се върна на лицето му. Затвори очи и вдиша дълбоко. Изведнъж слънцето се скри.
-И ако това не е най-желаният ерген в целия град и голямото му самочувствие. Как сте момчета?
Този глас, този смях и тази отвратителна ирония. Нямаше съмнение, че е тя. Отвори бавно очи и вдигнатите слънчевите очила.
-А това ако не е момичето, което не носи бельо. Ха как само ме погледна, ти самата каза, че е така не съм си го измислил.
Седна до него на пясъка и запали цигара. Беше красива, дори и небрежно облечена. Погледа я малко и се усмихна.
-Какво правиш тук и как точно успя да ме намериш?
Дори не се обърна, само издиша дим.
-Не си толкова труден за откриване, пък и още в началото на плажа ученичките с които се задяваш през по-голямата част от времето си говореха, че са те видели да минаваш. Всичко останало е съвпадение, явно не сме толкова различни, щом става въпрос за място на плажа.
Погледна го и се усмихна. Помълчаха известно време и той не издържа.
-Липсваш ми...




Няма коментари:

Публикуване на коментар