На моята Алиса

Пастели с ярки цветове, разхвърляни по целия под в стаята.
Няколко намачкани листа хартия, не достигнали крайната си цел.
Легло с балдахин, поставящ завършека на стаята, която беше все едно извадена от приказка и Tя.
Светла кожа, златиста коса и сини като небето очи.
Това бе тя...моята Алиса.
Щура и усмихната мечтателка, готова да се потопи в океана на живота.
Умислена, на моменти странна и смешна.
Тъжна,уморена, но все усмихната.
Обичаща и обичана.
Рисуваща винаги с най-ярките цветове на живота.
Готова да подаде ръка на всеки в нужда.
Пазеща в себе си онази чиста и неликьосана любов.

Винаги продължаваща да върви напред.
Такава е тя...моята Алиса.