Цигареният дим изпълваше цялото помещение с тръпчивият си аромат. Беше тихо и приглушената светлина падаше нежно върху голите й крака. Цигарата в ръката й бавно догаряше, докато погледът й шареше по фигурата до нея.
Беше го обичала повече от живота си...
С всяко дръпване от цигарата си спомняше за всички безсънни нощи изпълнени с ридания и изгарящи кожата й сълзи, за това колко много болка беше изтръпяла след като й каза, че не могат да бъдат заедно и как всеки път тя искаше да се върне отново.
Устните й се впиха в цигарата, издиша кълбо от дим и отново се върна в спомените си.
Преди време беше мечтала за това да бъде до него, за колкото и кратко време да е. Беше бленувала да бъде в прегръдките му и да целува устните му, а ръцето му да притискат тялото й към неговото.
Преди време това беше най-съкровеното й желание.
Бяха минали много месеци от както се разделиха. Първоначално спомените й успяваха да я държат в плен. Връщаха я назад и й напомняха колко красиво е било всичко. След време всичко почна да се изпарява. Бавен, но сигурен процес.
Дори и сега не можеше да си обясни какво прави до него. Знаеше, че има и други освен нея, които спят на нейното място, но това не й пречеше. Може би се дължеше на факта, че беше най-добрата, онази за която той си мислеше докато беше с всички останали.
Поредното кълбо от дим се изви над главата й.
Може би трябваше да си тръгне...и никога повече да не го види, но знаеше, че не е способна на това. Тръгваха си всички други, но не и тя. Не знаеше какво я задържа при него, но нямаше против. За момента получаваше това от което имаше нужда и беше доволна.
Погледът й се премести бавно върху лицето му.
Гледаше я и се усмихваше. Знаеше, че я обича, но това вече не беше достатъчно. Ако искаше можеше да направи така, че всички да изчезнат, трябваше да каже само две думи, но не можеше. Не го обичаше, не можеше да го обича. Беше успял да постигне това, което искаше в началото от нея, а именно да убие любовта й. Беше я принудил да отключи другата си същност за да може да се защити и сега тя владееше и умът и тялото й.
Правеше неща, които го побъркваха, изкарваха го от кожата му и го връщаха обратно в нея с гръм и трясък. Огледа го още веднъж за да се увери, че няма нито едно нещо, което би успяло да събуди чувство в нея. Не откри такова, за това се усмихна, загаси цигарата и се наведе към него:
-Е, тигре готов ли си за още веднъж?
Отговор не последва. Две здрави ръце обхванаха тялото й и стаята се изпълни с аромата на страст...
Няма коментари:
Публикуване на коментар