Сън

Пронизващ писък на болка разцепи притихналия апартамент...поредният кошмар, който го оставяше без дъх. Сърцето му биеше лудо, а челото му беше обляно в пот. Инстинктивно се обърна и погледна към лявата страна на леглото. Нямаше никого. Нито в апартамента, нито в леглото му. Всичко беше пусто. Беше си тръгнала преди месеци, той поиска да стане така и тя се съгласи. От тогава до сега кошмарите не го оставяха. Всяка вечер беше като предишната. Кошмарите не променяха вида си, оставаха едни и същи. Единственото, което се променяше беше тя. Всяка вечер изглеждаше по различен начин, а болката, която оставаше след един такъв сън можеше да докара човек до лудост...
Всичко започваше с последният път, в който бяха заедно. Беше приятелска среща, такава в която стари приятели се виждат за да си припомнят стари случки, да изпият 2-3 чаши уиски и да изпушат един коз. Нищо повече и нищо по-малко...
Просто сядаха, свиваха, пушеха, смееха се, пиеха, танцуваха, пак свиваха, пак пушеха и така докато не им омръзне. След това лягаха на дивана уморени и останали без дъх и кошмарът започваше. Всяка вечер той я поглеждаше в очите и секундата ставаше вечност. След това погледа му слизаше към устните й, а след това и по-надолу. Ръката му галише бузата й, миг по-късно и устните им се вплитаха в целувка. Целувките й го изгаряха. Оставяха невидими белези навсякъде където са попаднали. Но болката от тези целувки му харесваше.
Следваха наслада, страст, стенания, болка, екстаз. Всичко това продължаваше часове. Нощта им принадлеше, вечността също...
Обичаше я. Искаше утрото никога да не идва. Сгушена в него тя палеше цигара. Димът от нея го успокояваше и успяваше да заспи. Докато той спеше тя изчезваше. Всяка вечер по едно и също време и по един и същи начин. Последната й целувка го връщаше в жестоката реалност по толкова болезнен начин, че писъкът беше неизбежен. И така всяка вечер в продължение на месеци той мислеше, че ще полудее от кошмарите си.
Всяка вечер в продължение на месеци тя се появяваше на вратата му с пакетче в ръката. Съдържанието му влияеше по особен начин на мозъкът му. Правеше така, че всичко да изглежда нереално, точно като в сън...