Искам да ти кажа толкова много неща, но думите едва излизат от устата ми. Много е трудно и за това реших да ти напиша писмо. Може би думите се пишат по-лесно отколкото се изговарят...
Днес ми липсваш повече от всеки друг ден. Сънувах те и това сигурно е причината липсата да е толкова осезаема.
Сутринта ми беше толкова студена и пуста. Предположих че е заради снощния дъжд, но това чувство на пустота остана с мен през целия ден, ясно е че не дъжда е виновен за него...
Вчера си мислех колко хубаво ще е да затворя очи и да заспя дълбоко, а когато ти се върнеш да ме събудиш, като в онази приказка сещаш се нали?
Ах как ми се иска да си до мен, да се порадваме един на друг още няколко мига, не е толкова много нали?
Понякога се питам дали това, че не се сбогувахме не ме измъчва, дали ако бях ти казала сбогом щях да имам силите да преодолея липсата?
Оказва се че и да пишеш е трудно, особено когато в главата ти цари хаос и всичките пеперудени кутии са с отворени похлупаци.
Не зная как се чувстваш ти след като си тръгна, но се надявам да си добре.
Ще се радвам когато белият ми присмехулник ти даде писмото и го прочетеш, поне да му се усмихнеш. Когато се върне и ми предаде усмивката ти ще мога да затворя поне една кутия и да успокоя пеперудите в нея.
Е време е да те оставям. Знай че бдя над сънищата ти и те пазя от кошмарите.
И скоро обещавам, че ще се видим там, в Страната на сънищата за да сме заедно поне още миг.
Лудата Шапкарка
Няма коментари:
Публикуване на коментар