Page 9999

Страната на чудесата второделник /денят за ментов чай и няколко сълзи/

Страница №9999 от дневника на Шапкарката

Привет мило дневниче,


Отново отварям дебелите ти корици за да усетя мириса на страниците ти и да споделя мислите си. 
 Седя в любимото си кресло на верандата с чаша чай, нахлупила шапката си така че да не се виждат сълзите ми и не знам от къде да започна разказа си.
Може би е добре ако започна от самото начало или може би ако ти разкажа краят ще е достатъчно за да разбереш началото.Не знам.
Едно е ясно, объркана съм и то много.
Ето вече втори ден него го няма и аз се чувствам толкова сама, а знаеш колко много приятели имам в Страната. 
Сякаш в момента в който мина през последната порта и изчезна сред дърветата взе със себе си част от мен или може би тя сама тръгна след него...
Алиса постоянно ми повтаря, че скоро ще се върне за мен, но колко скоро са 9 луни?
Абсолем пък иска да ме научи да бъда по-търпелива, това щяло да ми помогне, но как би ми помогнало това?
Всичко е много сбъркано...започвам да се чудя дали не съм попаднала пак в някой от моите сънища, тези лудите знаеш ги, в които се лутам по цели месеци.
Или пък цялата тази история е изпитание за нас. Може оракула да иска да изпита чувствата ни.
Каквото и да е трябва да се науча да живея с него, а когато мине и 9-тата луна ще видим дали си е заслужавало.
Цели 9 луни струват ми се толкова много, изобщо не ми се чака толкова много, но трябва. Абсолем постоянно ми повтаря, че после търпението ми щяло да бъде възнаградено....дали?
 Оф толкова съм объркана и влюбена мило ми дневниче и толкова ме е страх. Не искам Алиса да ми шие ново сърце, не че не са прекрасни нейните скроени сърца, напротив, но просто сегашното ми харесва и искам да си остана с него и след време кой знае може да му го подаря.
Чувствам се уморена и мисля да полегна на поляната с маргаритките, дано те успеят да ме приспят, защото вече не зная от колко време съм будна...

Твоята вярна Шапкарка =)