Page 10006

Страната на Чудесата /второделник, денят за откровения/

Страница №10006 от дневника на Шапкарката

Привет мило дневниче,
Напоследък избягвам да отварям кориците ти, защото ме е страх от това което ще ми кажат страниците ти. Страх ме е да не се потопя отново в спомените от изминали времена, но ето че страховете ми се сбъднаха.
Не са виновни само думите по страниците ти, виновно е и сърцето ми което пази спомена за него толкова ярък.
А уж бях силна и успях да се откажа от него така както се отказах от наргилета, които пушехме с Алиса и Абсолем.
Било е само заблуда. Поради някаква неразбираема за мен причина не мога да се отърва от тази си зависимост. Искам го и това е. Липсва ми...и то много. Всеки допир, всяка милувка...всичко.
А не мога да си отговоря защо...Защо толкова много...
Писах му писма в които му казвах колко много значи за мен, пращах присмехулника да го пази и въпреки всичко той не даде нито един знак, че още ме помни и че още имам отделено място там някъде в сърцето му.
Възможно ли е след като е напуснал Страната да ме е забравил, да не помни какво е чувствал???
Вече трудно правя разлика между възможно и невъзможно. Оказа се възможно да запазя надеждите си и невъзможно да не използвам заблуди за да ушия дрехите с които ги облякох.
В последното си писмо към него написах, че искам да дам шанс на самата себе си за по-добро бъдеще, а малко след като пратих присмехулника с писмото се замислих дали не съм изхвърлила този шанс на вятъра.
Никой не иска да ми каже дали наистина трябва да се боря за него или ще бъде загуба на време, дали да се надявам,че той още помни Страната и мен, дали ако тръгна да го търся няма да се загубя...
Толкова много въпроси, а аз имам толкова малко отговори.






Шапкарката