Графитена страст

Графитената й рокля очертаваше ясно стройната й фигура и стигаше до земята. Беше вързала косата си на висок кок, а опушеният й грим правеше очите и още по-изразителни. Стоеше встрани от тълпата и го чакаше. Оглеждаше се нервно и поглеждаше часовника. Закъсняваше. Той беше с изчистен черен костюм и бяла риза, никога не изневеряваше на стила си. Вече 15та минута не успяваше да свали очи от нея. Беше се променила. От момиченцето,което помнеше не беше останала и следа,пред него стоеше изискана млада дама, чиято красота не оставаше незабелязана. За нея той беше познат на нейна приятелка, която й беше уредила тази сляпа среща с цел да не остава без придружител на партито. Описанието, което и бяха дали беше- висок с къса черна коса и тъмни очи. Напомни й на някого от миналото, но бързо изтри мисълта от главата си. Беше време да се срещнат. Започна да слиза много бавно по стълбите и се запъти към нея. Отново се беше загледала в изтичащите минути. Сложи ръката си нежно на рамото й, така че да не я стресне. В момента, в който погледите им се срещнаха, сърцата и на двамата спряха. Не можеше да повярва,че го вижда. Последната им среща беше преди година. Тогава си казаха всичко и за нея той остана затворена страница от книгата на живота й, но ето, че сега отново се почувства по същия начин както преди. Пеперудите отвориха капака на кутията си и започнаха да бушуват в свитият й стомах... Отблизо беше още по-красива,нежната кожа, светлите очи, плътните устни...прииска му се да е в прегръдките му както преди. Стояха загледани един в друг и никой не посмя да каже и дума на другия. Подаде й ръката си,тя я хвана и тръгнаха към тълпата от развълнувани хора, която беше точно пред тях. Музиката изпълни голямата зала със звуците си и всички се понесоха в танц. Беше красиво. И те танцуваха, в пълно мълчание, но всеки от тях вътрешно се усмихваше. Партито мина, за цялата вечер си бяха казали по две изречения и то за работа,но и двамата се бяха насладили на вечерта, дори и без да го покажат. Като добре възпитан джентълмен, беше редно да я изпрати. Таксито се понесе из приказно осветените улици. Пряка след пряка, улица след улица. Когато стигнаха на адреса и двамата се пренесоха назад във времето.Погледнаха се и разбраха какво ще се случи. На сутринта графитената рокля беше захвърлена върху черното сако, а спалнята още носеше аромата на страст.