Протягам ръка...

Протягам ръка и не успявам да те стигна, отново си толкова близо и същевременно толкова далеч...Опитвам се да те достигна, искам да те хвана и най-накрая да ти кажа всичко, което така ми тежи. Не успявам...дори и в съня си. Това е поредната вечер, в която се будя с вик. Около мен е пълен мрак...и съм сама. Осъзнах,че най-големият ми страх е не,че няма да си до мен или че ще целуваш друга, а че си способен да я накараш да се усмихва само когато я погледнеш, както успяваше да усмихнеш мен...