Един ден

6:30 сутринта. 
Будилника, който седеше на дървената масичка до главата на Шапкарката започна да звъни. Изпод пухените завивки се показа една ръка,която ловко напипа будилника и го изключи.Последва звук като мъркане на котка, раздвижване и след това се появи и тя. Изпълзя изпод завивките с разрошена коса и сънен поглед. Седна на края на леглото и почна да се прозява.
7:00 сутринта.
Слънцето надничаше през прозорците на кухнята, която беше изпълнена с миризмата на пресен чай от мащерка и пържени филийки. С прецизни движения, филийките изскачаха от тигана и намираха мястото си в голяма порцеланова чиния, изрисувана с цветя. Когато закуската стана напълно готова, Шапкарката се спусна между безбройните рафтове и започна да вади чаши, чинийки, прибори и какво ли още не. Масата беше наредена с толкова внимание и обич, че когато я погледна на лицето й се изписа огромна усмивка.
8:30 сутринта. 
На входната врата се почука. Секунди след това вратата се отвори и из цялата къща се разнесе проглушително "ДОБРО УТРООО" идващо от засмяната Алиса. Беше Съботомелник и типичното за този ден беше чаят от мащерка и филийките, традиция на двете приятелки. Възмущаваща се от виковете разнесли се из къщата, Шапкарката слезе по витото стълбище размахваща показалеца си и обясняваща, че не е редно да се вика толкова рано сутрин. Последва силна прегръдка и множество целувки. Толкова много я обичаше. Алиса беше единствения човек в Страната, който седеше плътно зад гърба на приятелката си и никога не я оставяше сама.
10:00 сутринта. 
Миризмата в кухнята се беше променила и сега се носеше мирис на ягоди из цялата къща, наргилето,което беше сложено в средата на кухненската маса димеше с пълна сила. Двете момичета толкова се бяха улисали в разговори, че всичко около тях сякаш беше спряло.
12:30 на обяд. 
Облечени с пухени якета, шапки и ръкавици двете приятелки минаха през големият двор и се запътиха към Театъра, който се намираше в центъра на Страната. Трябваше да се подготвят за предстоящото представление. Снегът, който беше валял през нощта беше натрупал и всичко беше толкова бяло и приказно, това още повече ги накара да се усмихнат. На минаване през парка се загледаха в играещите деца, миг по-късно боят със снежни топки беше факт.
14:00 на обяд. 
Чаените пари се извиваха във въздуха, а от печката в ъгъла се носеха звуците на горящо дърво.Смееха се. Снежният човек, който бяха направили ги гледаше усмихнато през прозореца. След като изсърбаха жадно и последните глътки чай, двете момичета се облякоха чевръсто и излязоха от чайната.
15:00 след обяд. 
Най-накрая целта беше достигната. Портите на театъра бяха пред очите им и ги приветстваха с "Добре дошли". Репетицията се оказа по-дълга от очакваното, но беше забавно и никой не усети как времето се е изтърколило.
20:00 вечерта. 
Топли пуловери, клинове, вълнени чорапи, смешни прически и бисквити с мляко. Стояха една срещу друга и всяка беше забила погледа си в чашата с мляко. -Радвам се че направи този ден така специален, ако не беше ти никога нямаше да го превъзмогна- каза Шапкарката на своята приятелка.-Понякога си мисля, че съм много слаба и не бих се справила с никое предизвикателство, но-вдигна погледа си от чашата-когато си до мен всичко изглежда наистина лесно.-усмихна й се тъжно. -Не мисли, че аз съм от стомана, това че не оставям емоциите си да надделеят, не означава, че аз мога да се справя с всичко.-каза Алиса- Знаеш, че и аз съм се чувствала като теб и аз съм преживявала същите неща.-погали коляното й и със закачлива усмивка добави-важното е, че докато пазим гърбовете си нищо няма да ни се случи, та нали сме супер герои, те до един правят така и се справят с всичко. Прегърнаха се и се загледаха в прехвърчащите снежинки навън. А в небето две звезди заблестяха по-ярко от всички останали...