Не съм човек, който може да се отдаде напълно в дадено начинание, било то работа, учене или връзка. Всеки път давам някакъв минимум от себе си, който е достатъчен нещата просто да се случват по някакъв приемлив начин за всички, които имат общо с даденото нещо.
Винаги съм била от типа хора, които имат мнение за почти всичко, решават проблемите си сами, обичат свободата си и колкото и критика да получават правят нещата по свой собствен начин. Напоследък обаче всичко се случва по съвсем различен начин...
Изведнъж в моят малък и красив свят, в който цари абсолютен хаос и в който аз се чувствах така добре настъпиха радикални промени, породени от появата на представяте ли си...мъж.
Не мога да ви опиша каква беше изненадата ми когато забелязах, че покрай въпросният представител на "силния пол" съм се превърнала в съвсем различно същество. Бях толкова изумена колкото и впечатлена, че съм способна на такова нещо.
Интересно е колко много може да ни повлияе даден вид отношение. Промяната беше повече от видима. В това начинание за първи път вложих повече от минимум. Вложих всичките си чувства, всичките си надежди, всички усмивки и цялата си енергия. Опитах се да изградя свят не за един, а за двама. За миг нещата бяха повече от идеални, никога не бях изпитвала такова спокойствие. Беше прекрасно, но кратко.Пясъчният ми замък се разруши толкова бързо, колкото и го построих. Отне ми се всичко и ме върнаха в грубата реалност съвсем празна. Нищо не ми остана. Сега се лутам и опитвам да си направя заслон, който да приюти измачканото ми сърце...за малко...за няколко дни...само докато му мине...
Няма коментари:
Публикуване на коментар