Прокарваш ръце по тялото ми. Те ти казват, че съм аз...нима може да сбъркаш формите ми? Дърпаш ме към себе си и усещаш сладкия вкус на устните ми. Да и те са същите, тях трудно би сбъркал, целувал си ги толкова пъти, но все пак нещо ти е непознато. Поглеждаш ме, аз съм съвсем същата както последния път в който бях изцяло твоя. Всичко изглежда както преди, толкова познато,толкова реално, толкова твое...Заравяш пръсти в косата ми и се отдаваш на страстта. Времето сякаш спира, въздуха се изпълва с въздишки от удоволствие, телата започват своя танц. Момента на върховно удоволствие е незабравим...
И тогава усмихнат и готов да се отдадеш на съня, прегърнал човека, който те прави щастлив осъзнаваш. Ти си сам, а аз съм изчезнала толкова бързо, колкото и съм се появила.
Като илюзия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар