Каква част от себе си може да дадем на друг?Може ли да се предадем изцяло в нечий ръце?
А ако човека на когото се отдадем не ни иска? Ще ни върне ли? Ако ни върне то чий ще бъдем?
Все въпроси без отговор. Пред околните твърдим, че никой не може да ни притежава напълно, но пред себе си не може да кажем същото.
И аз и ти знаем истината. Всеки е притежание на някого, който държи мислите и чувствата му. Може ли да избягаме, да се измъкнем от златния кафез в който е затворена душата ни?
Не можем мила ми приятелко, не и на този етап. Докато още може да подаряваме по част от себе си на важните за нас хора, то няма да може да се измъкнем от кафеза.
Но нима това е толкова лошо? Според мен е прекрасно. Все пак когато подарим частичка, то тя несъмнено носи щастие, една чиста усмивка, която толкова трудно човек може да види в това мрачно време.
А ако подаръка ни се оцени, то вратичката на кафеза винаги остава отворена и избора дали да си тръгнем или останем остава само наш.
Сега те питам искаш ли да си тръгнеш или предпочиташ да останеш и да продължиш да подаряваш магията на усмивката?
Няма коментари:
Публикуване на коментар